Те се влюбваха!

Коленете й се огънаха от тази ужасяваща за нея мисъл и тя се подпря на стола в ъгъла на стаята и седна. Главата й се замая.

Дарий я погледна учудено.

— Какво правиш чак там?

Ами, седя.

Той наклони глава на една страна.

— Наистина ли си добре? Каза, че във видението си изгоряла заедно с вампирите. Още ли изпитваш въздействието? Бледа си.

— Малко съм жадна и очите ми парят, но иначе съм добре.

Тя продължи да седи на стола, без да стане и да отиде до леглото, и Дарий й се усмихна смутено.

— Не си ли уморена?

Уморена съм.

— Да ти дам ли вода?

— Не! Сама ще си налея. Няма проблем.

Афродита скочи като чудата кукла на пружина и се приближи до умивалника. Тя пълнеше чашата с вода, когато

Дарий изведнъж се озова зад нея и сложи силните си ръце на раменете й. Този път палците му нежно започнаха да масажират схванатите мускули на врата й.

— Ти носиш всичкото си напрежение тук — отбеляза той, докато плъзгаше ръце към раменете й.

Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.

— Ръцете ти са вълшебни.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…

Боже! Аз го обичам! По дяволите!

Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.

— Какво има? — попита той.

Обичам те! — изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше със закъснение да попречи на думите да изскочат оттам.

Воинът се усмихна бавно.

— Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.

Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.

— Боже! Каква гадост!

Вместо да реагира на изблика й, Дарий остана на мястото си и само я гледаше как се приближава до леглото. Афродита усещаше спокойния му поглед, докато се колебаеше дали да седне, или да легне на леглото. Накрая реши да не прави нито едното, нито другото, защото не й харесваше каква картинка ще представлява в леглото. Вече се чувстваше уязвима и достатъчно разголена, като стоеше там само по тениска и бикини. Тя се обърна с лице към Дарий.

— Какво? — троснато попита Афродита.

Той наклони глава на една страна и ъгълчетата на устните му се извиха в тъжна усмивка. Очите му изглеждаха няколко десетилетия по-стари от останалата част на лицето.

— Родителите ти не могат да обичат, Афродита. Разказвала си ми за тях и мисля, че те не са способни да изпитват това чувство към никого, включително и към теб.

Тя повдигна брадичка и го погледна в очите.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Ти не си като майка си.

Дарий изрече думите нежно, но Афродита имаше чувството, че са ками, които се забиха в сърцето й.

Знам! — Устните й изведнъж станаха студени.

Той бавно тръгна към нея. Движенията му бяха грациозни и изглеждаше силен. Дарий я обичаше? Как? Защо? Не съзнаваше ли каква отвратителна кучка е тя?

— Наистина ли го знаеш? Ти си способна да обичаш, но майка ти не е.

Но способна ли съм да бъда обичана? Афродита искаше да изкрещи въпроса, но не можеше. Пречеше й гордостта, която за нея говореше по-красноречиво от разбирането в очите на Дарий. Вместо да направи онова, което щеше да я накара да се почувства в безопасност, тя зае отбранителна позиция.

— Разбира се, че знам. Но цялата история между нас е абсурдна. Истината е, че ти си вампир, а аз съм човек. Най-много мога да ти бъда консорт, но не мога да бъда дори това, защото вече съм Обвързана с тъпата Стиви Рей… и не мога да се отърва от Обвързването, въпреки че и ти ме ухапа. — Афродита млъкна, като се опитваше да не си спомня нежността, която Дарий бе показал, когато пи от нея, въпреки че за него кръвта й на Обвързана беше замърсена. Тя се опита, макар и безуспешно, да не мисли за удоволствието и спокойствието, които изпитваше в обятията му, при това без да прави секс с него.