— Мисля, че не си права. Ти не си само човек и Обвързването ти със Стиви Рей не влияе върху нас. Приемам го като още едно доказателство колко важна си за Никс. Тя знае, че Стиви Рей се нуждае от теб.

— Но ти не се нуждаеш от мен — огорчено възрази Афродита.

— Нуждая се от теб.

За какво? Ние дори не се чукаме!

— Афродита, защо си причиняваш това? Знаеш, че те желая, но ти и аз сме нещо повече от тела и сладострастие. Ние сме свързани по-силно.

— Не виждам как! Афродита отново беше опасно близо до сълзите и това я ядоса още повече.

Аз виждам. Дарий се приближи до нея, хвана ръката й и коленичи. — Искам да те попитам нещо.

О, Боже! Какво? — Дали той нямаше да направи нещо нелепо, като да я помоли да се омъжи за него?

Дарий сви в юмрук дясната си ръка, сложи я на сърцето си и се вгледа в очите й.

— Афродита, любима пророчице на Никс, моля те да приемеш моята клетва на воин. Заклевам се да те пазя със сърцето, ума, тялото и душата си. Кълна се да принадлежа на теб преди всички други и да бъда твой воин до последния си дъх на този свят и в отвъдния, ако нашата богиня го пожелае. Приемаш ли клетвата ми?

Афродита се изпълни със съкрушителен прилив на радост. Дарий искаше да бъде неин воин! Радостта й обаче беше краткотрайна, когато се замисли за последиците от клетвата му.

— Не може да бъдеш мой воин. Зоуи е твоята Висша жрица. Ако ще полагаш клетва пред някого, трябва да бъде пред нея. Не й беше приятно да изрича тези думи. Още по-неприятна й беше мисълта, че Дарий може да коленичи пред Зоуи.

— Да, Зоуи е моята и твоята Висша жрица, но тя вече има своя воин. Аз бях свидетел на ентусиазма на младия Старк да заеме този пост. Тя няма да се нуждае от друг воин да я пази постоянно. Освен това Зоуи вече ми даде благословията си да положа клетва пред теб.

— Какво?

— Трябваше да обясня на Зоуи какви са намеренията ми.

Тогава това не е импулсивно, а си го обмислил и подготвил?

— Разбира се — усмихна се той. — Искам да те закрилям завинаги.

Афродита поклати глава.

— Не можеш.

Усмивката му помръкна.

— Аз решавам дали да дам клетвата си и това не е пречка. Млад съм, но уменията ми са огромни. Уверявам те, че мога да те закрилям.

— Нямах предвид това! Знам, че си добър… страхотно добър! И точно там е проблемът.

Тя се разплака безмълвно.

— Афродита, не разбирам.

— Защо искаш да положиш клетва пред мен? Аз съм абсолютна кучка!

Усмивката се завърна на устните му.

Ти си неповторима.

Афродита поклати глава.

— Ще ти причиня болка. Аз винаги наранявам всеки, който се сближи с мен.

— Тогава е хубаво, че съм силен воин. Никс постъпи мъдро, че те даде на мен, и аз съм повече от доволен от избора на нашата богиня.

— Защо? — Сълзите се стичаха по лицето й, капеха от брадичката й и мокреха тениската й.

Защото ти заслужаваш някой, който те цени извън богатството, красотата и общественото ти положение, цени те заради самата теб. А сега те питам отново, приемаш ли клетвата ми?

Афродита се вгледа в силното му прелестно лице и нещо в нея се отприщи, когато видя бъдещето си в честния му нетрепващ поглед.

— Да, приемам клетвата ти — отвърна тя.

Дарий извика радостно, изправи се и прегърна своята пророчица, а после нежно я притиска до себе си до залез слънце, докато тя изплакваше възела от тъга, самота и гняв, който отдавна стягаше сърцето й.

Стиви Рей обикновено нямаше проблеми със съня. Е, добре, клишето беше ужасно, но през деня тя спеше като труп. Ала не и този ден. Не можеше да изключи съзнанието си… или може би беше по-вярно да се каже, че не можеше да изключи гузната си съвест.

Какво щеше да прави с Репхайм?

Трябваше да каже на Зоуи. В това нямаше абсолютно никакво съмнение.

— Да, и Зи ще побеснее като дългоопашата котка в стая, пълна с люлеещи се столове — измърмори тя и продължи да крачи напред-назад пред входа на тунела в зимника. Беше сама, но непрекъснато се оглеждаше крадешком, сякаш очакваше, че някой неочаквано ще връхлети върху нея.

Ами ако някой слезеше да я търси? Стиви Рей не правеше нищо лошо. Не можеше да заспи, това беше всичко.

Поне така й се искаше.

Тя престана да крачи и се втренчи в успокояващия мрак на тунела, който неотдавна бе прокарала под земята. Какво да направи с Репхайм, по дяволите? Не можеше да каже на Зоуи за него. Зоуи нямаше да разбере. Никой не би разбрал. Дори самата тя не се разбираше! Само знаеше, че не можеше да го предаде. Но когато не беше край него, не чуваше гласа му и не виждаше човешката болка в очите му, Стиви