Има нещо нередно, предупреди ме емисарската интуиция. Нещо не пасва.

Може би онзи не е такъв, за какъвто го мислиш.

Да, бе. Дошъл е да ме увещава с добро. Господ го е насочил по правия път.

Религията е най-обикновена политика, само че с по-високи залози, Так. Знаеш това, видя го в действие на Шария. Няма причина тия хора да не постъпват по същия начин, когато ножът опре до кокала.

Тия хора са овце. Ще сторят каквото им наредят свещениците.

Сара нахлу в паметта ми като нажежено желязо. За момент околният свят се люшна от силата на моята ярост. За хиляден път си представих сцената и в ушите ми забуча шум като рев на далечна тълпа.

Извадих тебитския нож и се вгледах в матовото черно острие.

С тази гледка емисарското спокойствие бавно попи из тялото ми. Пак се отпуснах в тясната кабинка и се отдадох на ледената целенасоченост. Чух думите на Вирджиния Видаура.

Оръжията са само придатък. Ти си убиецът и унищожителят.

Убий бързо и изчезни.

Това няма да върне Сара. Когато приключиш, тя ще си остане мъртва.

При последното се навъсих. Не е приятно някогашните ти идоли да се разклатят. Да откриеш, че и те са обикновени хора като теб.

Вратата тихо изскърца и започна да се отваря.

Мислите се разсеяха като мъгла в потока на бликналата сила. Излязох от капсулата, заобиколих вратата и заех бойна стойка, готов да замахна с ножа.

Той не беше такъв, какъвто си го представях. Младият хайдук и момичето долу споменаха за хладнокръвието му и то пролича в начина, по който се завъртя от едва доловимото шумолене на дрехите и от трепването на въздуха в тясната стая. Но беше строен и слаб, с изящен бръснат череп и дълга черна брада, изглеждаща съвсем идиотски под тънките черти на лицето.

— Мен ли търсиш, свети отче?

За момент погледите ни се кръстосаха и ножът в ръката ми сякаш сам затрепери.

После проповедникът посегна нагоре, дръпна брадата си и тя с тихо пращене остана в ръката му.

— Естествено, че теб търся, Мики — каза уморено Ядвига. — Гоня те почти цял месец.

— Ти трябваше да си мъртва.

— Да, поне на два пъти. — Ядви навъсено въртеше фалшивата брада из ръцете си. Седяхме до евтината пластмасова масичка, без да се гледаме. — Май съм тук само защото не търсеха мен, когато дойдоха за другите.

При тия думи отново видях Драва — снежни вихрушки на черния нощен фон, замръзналото съзвездие на лагерните светлини и редки силуети, притичващи сгушени между сградите.

Бяха дошли на другата вечер, без предупреждение. Не станало ясно дали Курумая е бил подкупен, заплашен с по-високо началство или просто убит. Чрез командния софтуер на Антон, включен на пълна мощ, Ковач и неговите хора открили екипа на Силви по следите в мрежата. Разбили вратите и поискали пълно подчинение.

Очевидно не го получили.

— Видях Ор да унищожава някого — продължи механично Ядви, унесена в спомените. — Всъщност зърнах само блясъка. Той крещеше всички да излизат. Аз носех храна от бара. И дори не…

Тя млъкна.

— Няма нищо — казах аз.

— Не, мамка му, Мики, има нещо! Аз избягах.

— Ако не беше избягала, щеше да бъдеш мъртва. Истински мъртва.

— Чух как Кийока крещи. — Тя преглътна с усилие. — Знаех, че е твърде късно, но…

Побързах да я прекъсна.

— Видя ли те някой?

Тя кимна.

— Размених няколко изстрела с един от тях, докато бягах към навеса за машини. Тия мръсници сякаш бяха навсякъде. Но не ме подгониха. Сигурно са решили, че съм случаен минувач. — Тя посочи своя носител „Ейшундо“. — Нали разбираш, не оставях следа в мрежата. За онзи скапаняк Антон бях просто невидима.

После задигнала един бръмбар „Дракул“, заредила го и подкарала право към кея.

— Докато излизах в залива, имах кратък сблъсък с автоматичните подводни системи — каза тя с мрачен смях. — Не се полага да изкарваш машини над водата без официално разрешение. Но в крайна сметка пропускът ги укроти.

И подкарала през морето Андраши.

Кимнах механично, макар че не можех да повярвам на ушите си. Тя бе карала бръмбара без почивка почти хиляда километра до Текитомура и там под прикритието на нощта се измъкнала в едно тихо заливче източно от града.