Той се навъси.

— Защо говориш така, Так? Само не ми казвай, че и ти си се вързал на тия глупости.

Помълчах.

— Не знам.

— Не знаеш? Що за скапана политическа философия е това?

— Изобщо не е философия, Тод. Просто усещане, че може би на всички ни е писнало. Че може би е време да изгорим всички тия мръсници.

Той се намръщи.

— Не мога да го позволя. Съжалявам.

— Тогава защо си губиш времето, вместо просто да призовеш гнева на емисарите?

— Защото не искам Корпуса тук, мамка му. — За миг по лицето му се изписа отчаяние. — Аз съм родом от тук, Так. Това е моят дом. Мислиш ли, че искам да видя как се превръща в поредната Адорасион? В поредната Шария?

— Много благородно от твоя страна. — Ядви отлепи гръб от прозореца, пристъпи към масата и опипа дисплея. Там, където пръстите й проникнаха в полето, заиграха пурпурни и червени искри. — И какъв е бойният план, господин Умиротворител?

Погледът му заигра между двама ни и накрая спря върху мен.

— Въпросът е уместен, Тод.

Той се поколеба за момент. Спомних си за мига, когато трябваше да откача вцепенените си пръсти от кабела под марсианското гнездо в Текитомура. Тодор се откъсваше от емисарската вярност и фактът, че аз съм напуснал Корпуса, само още повече усложняваше положението.

Накрая той изръмжа и разпери ръце.

— Добре. Ето сензационната новина. — Той вдигна пръст срещу мен. — Твоят приятел Сегешвар те продаде.

Примигах.

— Няма начин, по дяволите.

Мураками кимна.

— Да, знам. Хайдушка вярност, нали? Задължен ти е. Само че, Так, трябва да се запиташ, на кого точно е задължен.

Ах, мамка му.

Той видя как проумявам и пак кимна.

— Да, и това знам. Виждаш ли, Такеши Ковач е спасил живота на Сегешвар преди два века обективно време. Старият Радул има дълг, но, явно, не вижда причина да го изплаща повече от веднъж. И твоят по-млад и по-свеж двойник сключи споразумение точно на тази основа. Рано тази сутрин хората на Сегешвар изловиха почти всичките ти плажни революционери. Щяха да хванат и теб, Видаура и демилитката, ако не бяхте тръгнали още в ранни зори по някаква работа в Ивицата.

— А сега? — Последните упорити искрици надежда. Изгасих ги и зачаках истината с каменно лице. — Хванаха ли Видаура и останалите?

— Да, спипаха ги на връщане. Държат всички, докато Аюра Харлан-Цурока пристигне с екип чистачи. Ако се беше върнал с другите, сега щяхте да сте под ключ заедно. Тъй. — Бърза усмивка, вдигната вежда. — Май ми дължиш една услуга.

Усетих как яростта ме изпълва като дълбока въздишка, като прилив. Оставих я да бушува в мен, после грижливо я изгасих като недопушена пура от морски коноп и я запазих за по-късно. Остави всичко друго! Мисли!

— Откъде знаеш всичко това, Тод?

Той небрежно махна с ръка.

— Нали ти казах, тукашен съм. Полезно е да имаш улични връзки. Знаеш как става.

— Не, не знам как става. Кой е шибаният ти източник, Тод?

— Не мога да ти кажа.

Свих рамене.

— Тогава и аз не мога да ти помогна.

— И просто зарязваш всичко? Сегешвар те продаде и ще му се размине? Приятелите ти от плажа ще умрат? Я стига, Так.

Поклатих глава.

— Уморих се да водя чужди битки. Бразил и неговите хора сами забъркаха тая каша, нека сами си я сърбат. А Сегешвар няма къде да избяга. Ще го намеря.

— Ами Видаура?

— Какво Видаура?

— Тя беше наша преподавателка, Так.

— Точно така, наша. Бягай да я спасиш.

Само емисар би го забелязал. Дори не беше тръпка, само помръдване на милиметър, може би и по-малко. Но Мураками бе вдигнал бялото знаме.

— Не мога да го направя сам — тихо каза той. — Не познавам отвътре двореца на Сегешвар, а при това положение ще ми трябва цял взвод емисари, за да го превзема.

— Тогава викни Корпуса.

— Знаеш какво ще означава това за…

— Тогава ми кажи кой ти е скапаният източник.

— Да — подхвърли подигравателно Ядви в настаналата тишина. — Или просто го покани от съседната стая.

Тя ме погледна в очите и кимна към затворената метална врата в дъното на стаята. Пристъпих натам и Мураками едва се удържа да не ми прегради пътя. Вместо това хвърли свиреп поглед към Ядви.

— Извинявай — каза тя и докосна челото си с пръст. — Усет за информационни потоци. Стандартно оборудване на инфоспец. Твоят приятел оттатък използва телефон и доста се движи. Струва ми се изнервен.