Както очаквах, биячът отляво не издържа. Тънко като игла острие изхвръкна от десния му ръкав. Танаседа кресна нещо и той застина. Очите му бяха готови да ме изпепелят, а ръката му побеля върху дръжката на ножа.

— Видя ли — казах му аз. — Самураят без господар няма такива проблеми. Никой не го държи на каишка. Ако си ронин, не си принуден да гледаш как честта се продава в името на политическата облага.

— Мамка му, Так, няма ли да млъкнеш? — изстена Мураками.

Танаседа пристъпи покрай треперещия от гняв телохранител. Гледаше ме с присвити очи, като че бях някакво отровно насекомо, което трябва да се изследва отблизо.

— Кажете ми, Ковач-сан — тихо попита той, — нима в крайна сметка желаете да умрете от ръката на моята организация? Да не би да търсите смъртта?

Няколко секунди го гледах в очите, после издадох презрителен звук.

— Ти дори не можеш да си представиш какво търся, Танаседа. Не би го познал, дори ако ти отхапе патката. А ако по някакво чудо се натъкнеш на него, ще потърсиш начин да го продадеш.

Погледнах към Мураками, чиято ръка бе застинала върху дръжката на калашника. Кимнах.

— Добре, Тод. Видях твоя доносник. Влизам в играта.

— Значи имаме споразумение? — попита Танаседа.

Вдъхнах дълбоко и пак се обърнах към него.

— Кажи ми само едно. Откога Сегешвар се е споразумял с моя двойник?

— О, има доста време. — Не можех да преценя дали в гласа му звучи злорадство. — Мисля, че вече от няколко седмици знае за съществуването на двама ви. Вашият двойник много активно проверяваше старите връзки.

Спомних си появата на Сегешвар на вътрешното пристанище. Гласа му по телефона. Ще се напием заедно, може дори да отскочим до кръчмата на Ватанабе, да си припомним старите времена и старото саке. Да палнем по лула. Трябва да те погледна в очите, приятелю. Да видя, че не си се променил. Питах се дали още тогава не е правел своя избор, дали не се е наслаждавал на рядката възможност да решава накъде да насочи дълга си.

Ако бе тъй, аз определено сам бях провалил шансовете си в конкуренцията с моя по-млад вариант. И предната вечер Сегешвар съвсем ясно ми даде да разбера, едва ли не ми го каза право в очите.

Ако е забавление, значи ще е без теб. Не помня да сме се забавлявали заедно поне от петдесет години насам. Станал си същински северняк, Так.

Както казах…

Знам, знам. Северняк си наполовина. Само че като беше млад, Так, гледаше да не ти личи.

Дали това не беше неговото сбогуване?

Трудно е да ти угоди човек, Так.

Дали пък не мога да те заинтересувам с отборни спортове? Искаш ли да дойдеш в гравитационния гимнастически салон с Илза и Маюми?

За една-единствена секунда в мен се надигна тиха, стара печал.

Гневът я стъпка. Вдигнах очи към Танаседа и кимнах.

— Племенникът ти е заровен под една плажна къща, южно от нос Кем. Ще нарисувам карта. А сега ми дай каквото имаш.

— Защо го направи, Так?

— Кое?

Двамата с Мураками стояхме в анджирския блясък на прожекторите на „Набучвател“ и гледахме как пратениците на якудза потеглят с елегантен черен зономобил, който Танаседа бе повикал по телефона. Поеха на юг, оставяйки широка кипнала диря с белезникавия цвят на повърнато.

— Защо го притисна така?

Продължих да гледам смаляващия се кораб.

— Защото е отрепка. Защото е скапан престъпник, а не иска да си признае.

— Май на стари години си почнал да поумняваш, а?

— Тъй ли? — Свих рамене. — Може би просто се обажда южняшката кръв. Ти си от Милспорт, Тод, може би от дърветата не виждаш гората.

Той се изкиска.

— Добре. А какво се вижда откъм твоя юг?

— Каквото се е виждало винаги. Якудза пробутва на лековерните разни тъпи басни за древна чест и традиция, а междувременно какво прави? Работи за същата гадна престъпност както всички останали, но отгоре на всичко се прегръща с Първите фамилии.

— Напоследък, явно, не са чак толкова гъсти.

— Я стига, Тод. Не се прави на наивник. Тия юнаци се гушкат с Харлан и прочие още откакто сме пристигнали на планетата. Танаседа може и да си плати за оная издънка с Протокола „Квалгрист“, но другите просто ще изразят най-любезно съжаление и ще се изнижат като мокра връв. После продължават пак по същата линия на незаконни доставки и кротко изнудване, както открай време. А Първите семейства ще ги посрещнат с отворени обятия, защото те са просто поредната нишка в мрежата, която са хвърлили върху нас.